Легенди за виното
“In vino veritas” („Във виното е истината”) е една от най-известните мисли, споделяни някога за виното, в случая от Плиний Стари. Ърнест Хемингуей пък казва: „Виното е най-великото постижение на цивилизацията.“ Ние сме напълно съгласни и с двамата и седнали около кръглата маса, дегустираме и спорим кое е по-добро – червеното или бялото вино…
Несъмнено виното е неизменна част от историята на България, от българската култура, бит и душевност. Древните траки са използвали виното като важен елемент от религиозните ритуали и като средство за достигане на връзка с боговете.
Свидетелства за това има в многобройните светилища, открити из територията на цялата страна, които носят информация за древните ритуали и култа към бога на виното Загрей. Дори Омир в своите произведения често споменава превъзходните качества на тракийските вина.
Интересни са преданията и легендите, свързани с виното. Ето 10 от най-популярните и интригуващи от тях.
1. В Стария Завет се разказва, че първият човек, който засадил лозе след Големия Потоп и открил виното, бил Ной. След като излязъл от ковчега в планината Арарат той започнал „…да обработва земята и засадил грозде. И пил той от виното и се опиянил.“
2. Според една еврейска талмудическа легенда Ной намира лоза, която е изхвърлена от райската градина. На стъблото ѝ има гроздове и след като вкусва от тях, праотецът възжелава този плод. Той засажда лозата, която израства и узрява само за един ден. Смачквайки плодовете в ръцете си, Ной прави вино и пие от него.
3. В друга древна легенда разказва, че дяволът склонява Ной да садят лозата заедно. Той излива върху корена и кръвта на агне, лъв, маймуна и свиня, които символизират промените в поведението на човек, според градацията на неговото опиянение.
4. Гръцки мит гласи, че гроздето е било открито, благодарение на овца, която постоянно бягала от стадото, принадлежащо на Ойнос и се завръщала в обора много по-късно от останалите животни. Пастирът Стафилос започнал да следи тревопасното и видял, че то яде плодовете на някакво непознато растение. Набрал от зърната и ги занесъл на своя господар Ойнос.
Последният забелязал, че полученият сок от плодовете след известно време придобива друг вкус и има опияняващи свойства. Решил да го предаде в дар на Дионис. В замяна и като благодарност към подаръка, богът посветил Ойнос в тайните на винопроизводството и нарекъл омайното питие на негово име, а гроздето – на името на пастира.
5. Друг гръцки мит разказва за дружбата между Дионис и изключително красивия сатир Ампелос. Един ден Ампелос паднал от висока скала и издъхнал. Смъртта му била съкрушителна за Дионис и той горещо се помолил на Зевс да възвърне живота на красивия му приятел.
Върховният бог се смилил и превърнал сатира в лоза, която започнала да дава плодове. Сокът, извлечен от тях, имал вкус на божествен нектар. Оттогава нататък Дионис започнал да странства по света и да учи хората как да отглеждат грозде и да правят вино.
Направил го в чест и памет на мъртвия си другар, вярвайки че по този начин, духът му ще живее вечно. От името на сатира Ампелос се появила и гръцката дума αμπελος – лоза.
6. „Веселият бог Дионис ходи по целия свят, от една страна в друга, придружен от шумна тълпа менади и сатири, украсени с венци. Той върви отпред с венец от лозови пръчки на главата и с тире, украсен с бръшлян, в ръце. Около него в. жив танец се въртят с пеене и викове младите менади и скачат опиянените от вино тромави сатири с опашки и кози крака. Подир шествието карат на магаре стареца Силен, мъдрия учител на Дионис.
Той е много пиян, едва седи на магарето, опрян на метнатия пред него мях с вино. Бръшляновото венче се е смъкнало настрана върху плешивата му глава. Поклащайки се, той язди, добродушно усмихнат. Млади сатири вървят успоредно с предпазливо стъпващото магаре и внимателно поддържат стареца, за да не падне.
Под звуците на флейти, сиринги и тимпани шумното шествие весело напредва по планините всред сенчести гори и по зелени полянки.
Радостно върви по земята Дионис-Бакх, покорявайки всичко на своята власт. Той учи хората да отглеждат лозата и да правят от нейните тежки, зрели гроздове вино.”
7. Според древнокитайско предание почти 2000 години пр.н.е. един човек на име Ю направил вино от грозде. Императорът тогава не оценил изобретението, забранил на своя народ да го употребява, а самия Ю изгонил от Китай. Винарството в Древен Китай получило развитие през XII век пр.н.е.
В някои провинции употребата на виното даже водело до масови безредици. В следващите векове отглеждането на гроздето и правенето на вино се забранявало нееднократно, но след това гроздето отново се появявало в Китай.
8. Персийска легенда как един ден цар Джамшид си почивал под сянката на своята шатра, наблюдавайки процеса на обучение на млади стрелци от армията си. Изведнъж обаче вниманието му било отвлечено от сцена, разиграваща се в непосредствена близост.
Красива птица се борела за живота си в пастта на огромна змия. Царят заповядал на стрелците си незабавно да убият влечугото. Освободеното създание разперило криле и кацнало в краката на добрия цар. От човката му се отронили няколко зрънца, които мигновено покълнали. Израснали виещи се растения, отрупани с много плод.
Джамшид вкусил от тях и се влюбил във вкуса им. Консумирал ги както свежи, така и на сок. Един ден обаче, по невнимание, му поднесли вкиснала напитка. Царят отпил една глътка, разгневил се и бързо изгонил слугата. Глиненият съд с питието бил забравен…
Минали няколко месеца… Една прекрасна робиня, фаворитка от харема на Джамшид, започнала да страда от нетърпимо главоболие. Загубила разсъдък от страдание, тя решила да се самоубие. Случайно намерила съда с вкисналия сок и ѝ хрумнало да сложи край на живота си, отравяйки се с „развалената“ напитка. Изпила течността до дъно и изпаднала в безсъзнание за няколко часа.
Какво било удивлението ѝ, когато се събудила и установила, че няма и следа от ужасното главоболие, и не само това – чувствала се по-бодра и здрава от всякога. Вестта за чудодейното ѝ изцеление достигнала до ушите на Джамшид, който провъзгласил вкисналия сок от грозде за „царско лекарство“.
9. Древно българско предание разказва, че когато Крум пленил велможите на разбития от него аварски хаганат, хан Крум започнал да ги разпитва кое е довело до унищожение такава силна държава. Много причини били посочени, сред които и кражбата, лъжата и пиянството.
Това накарало Крум да предприеме мерки срещу тези пороци. Строгият закон бил въведен веднага. Изкоренени били и всички лозя. Всеки, у когото откривали от забранената течност (виното), бил набиван на кол. Но смелостта на един млад мъж накарала хана да отмени тежката си дума.
Бедната вдовица Илая била принудена да отглежда първородния си син в голяма бедност. Лозата, която растяла в двора и, давала ценен плод. Според ханската заповед тя трябвало да я изкорени. Жената решила, че след като така и така ще загуби растението, поне да запази последните му плодове. Обрала гроздето и го скрила в една делва до огнището, всеки ден давала от плода на детето си.
Минали много дни и един ден Илая с изненада установила, че тя е направила вино, без да иска. Жесток студ, глад и мор мъчили хората следващата зима. Но вдовицата не се бояла от студа, защото всеки ден момчето й си пийвало от чудодейния еликсир.
Хан Крум имал лъвове, които всяка вечер пускал да се разхождат свободно из улиците на столицата. Но една сутрин едно от животните било намерено мъртво. Хората изтръпнали от страх от предстоящия хански гняв. Крум обещал, че който отиде при хана и си признае за стореното, ще получи голямо възнаграждение. Заедно с това трябвало да успее и да отскубне косъм от брадата на хана.
Полакомени от бъдещото възнаграждение, десетина юнаци се престрашили да отидат в двореца, но отнасяли по 50 тояги за лъжата си.
За голяма изненада на всички присъстващи, синът на Илая успял да отскубне косъма от посивялата брада на хана. Момчето разказало как е отгледано, благодарение на какво е възмъжал и кое му е дало тази изключителна сила.
Накрая ханът го попитал за името му, което било Мавруд. Крум наредил: „Щом тази лозница ти е дала такава смелост, от днес нататък от нея ще се разсаждат новите лозя на държавата. И гроздето, и виното от него ще се наричат Мавруд, за да се помни твоята храброст. Такива юнаци са нужни на българската войска. Казах.”
10. „Едно време хората се пропили. Българският Кан Крум Страшни заповядал да изкоренят лозята. В същото време една свирепа хала дошла в българските земи. Всички се уплашили от нея. Много юнаци се изредили да убият халата, но никой не успял да я погуби.
Тогава дошъл незнайният Мавруд юнак.Тръгнал да дири халата. Намерил я. Тя водела със себе си три синджира роби. На първия синджир млади копачи, на втория-млади овчари, а на третия – все млади орачи. Разлютил се Мавруд и убил халата. Освободил робите. Те го попитали как да му се отблагодарят. Юнакът поискал от орачите – кравай, от копочите – чепка грозде, от овчарите взел агне.
След малко дошъл кан Крум Сташни. Попитал Мавруд как е победил халата. Юнакът отговорил, че силата му е от лозата, която майка му била укрила. Лозата израснала благодарение на Слънцето. Като чул това кан Крум размислил и разрешил на хората да отглеждат лозята си. Най-хубавото грозде нарекъл на Мавруд юнак!”
